китка
[ˈkitkɐ]
китка значение:
Какво е китка? Няколко стръка цветя, набрани и вързани заедно; малък букет.
1. (ботаника/бит) Няколко стръка цветя, набрани и вързани заедно; малък букет.
2. (анатомия) Частта от горния крайник на човека, която свързва предмишницата с дланта и пръстите.
3. (зоология) Снопче косми, пера или вълна, стърчащи заедно.
4. (музика) Музикално произведение, съставено от последователно изпълнени популярни народни песни.
- Ударение
- кѝтка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кит-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- китки
Примери за използване на китка
(ботаника/бит)
- Момичето закичи косата си с китка здравец.
- Подари ѝ пъстра китка от полски цветя.
(анатомия)
- Боли ме дясната китка от писане.
- Той носи часовника си на лявата китка.
(зоология)
- Лъвът има китка косми на върха на опашката.
(музика)
- Оркестърът изсвири китка от тракийски хора.
Как се пише китка
Грешни изписвания: кидка, Кйтка
Беззвучната съгласна 'т' се запазва пред беззвучната 'к'. Проверка: китен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кыта
Умалителна форма на старобългарската дума 'кыта' (сноп, връзка, стрък).
Употреба
Чести словосъчетания:
- китка здравец
- счупена китка
- народна китка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
