китя
[ˈcitjɐ]
китя значение:
Какво е китя? Украсявам (обикновено глава, дреха или предмет) с цветя или зеленина.
1. (пряко) Украсявам (обикновено глава, дреха или предмет) с цветя или зеленина.
2. (преносно/поетично) Придавам красота, окичвам.
- Ударение
- кѝтя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ки-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- китя се
- Видова двойка
- накитя
Примери за използване на китя
(пряко)
- Момите китят косите си с венци на Лазаровден.
(преносно/поетично)
- Пролетта кити полята с пъстри цветове.
Синоними на китя
Антоними на китя
Как се пише китя
Грешни изписвания: кита, кйтя
Глаголът е от II спрежение, окончанието за 1 л. ед.ч. е -я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кита
Произлиза от съществителното 'китка'/'кита' (снопче цветя, украшение). Общославянски корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- китя с цветя
- китя се
Фразеологизми:
- китя се с чужди пера
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
