кича
[ˈkitʃɐ]
кича значение:
Какво е кича? Украсявам, нагизтвам (обикновено с цветя, венци или накити).
1. (пряко) Украсявам, нагизтвам (обикновено с цветя, венци или накити).
2. (преносно) Отрупвам или окичвам прекомерно (често с ирония).
- Ударение
- ки'ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ки-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- кича се
- Видова двойка
- накича
Примери за използване на кича
(пряко)
- Момите кичат главите си с венци.
- На Коледа кичим елхата с играчки.
(преносно)
- Кичат го с незаслужени похвали.
Антоними на кича
Как се пише кича
Грешни изписвания: кичъ, кйча
Глаголът е от II спрежение (аз кича, ти кичиш).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:kъita
От съществителното 'китка' (букет, снопче цветя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- кича с цветя
- кича с медали
Фразеологизми:
- кича се с чужди лаври
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
