Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кичене

[ˈkit͡ʃɛnɛ]

кичене значение:

Какво е кичене? Действието по глагола 'кича'; украсяване (обикновено с цветя, венци или накити).

1. (Общо) Действието по глагола 'кича'; украсяване (обикновено с цветя, венци или накити).
Ударение
кѝчене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ки-че-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кичене

(Общо)
  • Киченето на елхата е любим момент за децата.
  • Обичаят включва кичене на портите с върбови клонки.

Синоними на кичене

Антоними на кичене

Как се пише кичене

Грешни изписвания: кичине, кйчене
Образува се с наставка '-ене' за отглаголни съществителни: кичене.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кича
Отглаголно съществително име от глагола 'кича', който е със славянски корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кичене на булка
  • кичене с цветя

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.