Dumite-BG – онлайн речник за българския език

киша

[ˈkiʃɐ]

киша значение:

Какво е киша? Смес от топящ се сняг, вода и кал, която се образува по пътищата при затопляне на времето след снеговалеж.

1. (метеорология) Смес от топящ се сняг, вода и кал, която се образува по пътищата при затопляне на времето след снеговалеж.
Ударение
кѝша
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ки-ша
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на киша

(метеорология)
  • След обилния сняг времето омекна и навсякъде стана страшна киша.
  • Обувките ми подгизнаха от уличната киша.

Синоними на киша

Антоними на киша

Как се пише киша

Грешни изписвания: кйша
Няма особености.

Етимология

Произход:Неизвестен (вероятно звукоподражателен)
Оригинална дума:-
Вероятен звукоподражателен произход (срв. кишна - валя) или връзка със старите корени за 'кисел/ферментирал/влажен' (кисна). Сродна със сърбохърватското 'киша' (дъжд).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кална киша
  • гадна киша

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.