клавикорд
[klɐvikort]
клавикорд значение:
Какво е клавикорд? Старинен струнен клавишен музикален инструмент, предшественик на пианото, при който звукът се извлича чрез удар на метални пластинки (тангенти) върху струните.
1. (музика) Старинен струнен клавишен музикален инструмент, предшественик на пианото, при който звукът се извлича чрез удар на метални пластинки (тангенти) върху струните.
- Ударение
- клавико'рд
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кла-ви-корд
- Род
- мъжки
- Мн. число
- клавикорди
Примери за използване на клавикорд
(музика)
- Йохан Себастиан Бах е композирал много от произведенията си за клавикорд.
- Звукът на клавикорда е тих, нежен и изразителен.
Как се пише клавикорд
Грешни изписвания: клавикорт, клъвикорд, клавйкорд, клавикурд
Думата завършва на звучна съгласна -д, която при изговор се обеззвучава, но правописът изисква д (проверка: мн.ч. клавикорди).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:clavis + chorda
От латинските думи 'clavis' (ключ, в музикален смисъл клавиш) и 'chorda' (струна). Заета в българския през немски или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свиря на клавикорд
- реставриран клавикорд
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
