клашник
[ˈklaʃnik]
клашник значение:
Какво е клашник? Вид стара мъжка горна дреха, къса до кръста или малко по-дълга, с ръкави и отворена отпред, ушита от груб домашен вълнен плат (аба или клашна).
1. (етнография) Вид стара мъжка горна дреха, къса до кръста или малко по-дълга, с ръкави и отворена отпред, ушита от груб домашен вълнен плат (аба или клашна).
- Ударение
- кла̀шник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- клаш-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- клашници
Примери за използване на клашник
(етнография)
- Дядото наметна тежкия си клашник и излезе на двора.
- В музея беше изложен традиционен клашник с гайтани.
Как се пише клашник
Грешни изписвания: клащник, клъшник, клашнйк
Думата се пише с ш, производно от клашна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клашна
Произлиза от думата 'клашна' (вид груб вълнен плат), вероятно свързана с глагола 'клатя' (поради технологията на валяне/тепане на плата) или от влашки произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вълнен клашник
- нов клашник
Фразеологизми:
- Крой ми шапка, крои ми клашник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
