клисарче
[kliˈsart͡ʃɛ]
клисарче значение:
Какво е клисарче? Дете или младеж, което помага на клисаря или свещеника в църквата (пали свещи, почиства, бие камбаната).
1. (църковен бит) Дете или младеж, което помага на клисаря или свещеника в църквата (пали свещи, почиства, бие камбаната).
2. (пряко) Син на клисар.
- Ударение
- клиса̀рче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кли-сар-че
- Род
- среден
- Мн. число
- клисарчета
Примери за използване на клисарче
(църковен бит)
- Малкото клисарче тичаше да донесе въглен за кадилницата.
- Попът повика клисарчето да бие камбаната за вечерня.
Синоними на клисарче
Как се пише клисарче
Грешни изписвания: клесарче, клйсарче, клисърче
Пише се с 'и' в първата сричка (клисарче), тъй като произлиза от гръцкото ekklesia (църква).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клисар
Умалително от 'клисар'. Произлиза от гръцката дума 'ekklesiarches' (еклесиарх), през старобългарски. Добавена наставка '-че'. Думата има историческа и литературна традиция.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пъргаво клисарче
- попското клисарче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
