клокам
[ˈkɫɔkɐm]
клокам значение:
Какво е клокам? Издавам специфичен, гърлен, накъсан звук (за кокошка/квачка), обикновено когато вика пиленцата си.
1. (зоология/бита) Издавам специфичен, гърлен, накъсан звук (за кокошка/квачка), обикновено когато вика пиленцата си.
2. (пряко) Издавам глух звук, наподобяващ бълбукане на течност в съд.
- Ударение
- кло'кам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кло-кам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на клокам
(зоология/бита)
- Квачката тревожно клокаше и събираше малките под крилата си.
(пряко)
- Водата в стомната клокаше, докато той отпиваше жадно.
Синоними на клокам
Как се пише клокам
Грешни изписвания: клокъм, клукам
Думата се пише с 'о' в корена и окончание '-ам' за I л. ед.ч.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клокътати
Звукоподражателен произход. Свързан с 'клокоча' и звуците, издавани от течност или птици.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
