клокане
[klɔ̀kɐnɛ]
клокане значение:
Какво е клокане? Издаване на глух, бълбукащ звук, характерно за вряща течност или течност, която се излива през тясно гърло.
1. (физика / бит) Издаване на глух, бълбукащ звук, характерно за вряща течност или течност, която се излива през тясно гърло.
2. (зоология) Издаване на специфичен звук от квачка (кокошка), когато мъти или води пиленцата си.
- Ударение
- кло̀кане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кло-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- клокания
Примери за използване на клокане
(физика / бит)
- Чуваше се само тихото клокане на водата в чайника.
- Клокане на извора.
(зоология)
- Клокането на кокошката предупреди пилетата за опасност.
Как се пише клокане
Грешни изписвания: клокaне, клукане, клокъне
Пише се с о в корена. Да не се бърка с 'клякане'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клок
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ звука на кипяща течност или гласа на кокошка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- весело клокане
- равномерно клокане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
