клокоча
[kɫoˈkɔt͡ʃɐ]
клокоча значение:
Какво е клокоча? Издавам специфичен глух, бълбукащ звук при кипене или при движение на течност през тясно пространство.
1. (физика) Издавам специфичен глух, бълбукащ звук при кипене или при движение на течност през тясно пространство.
2. (преносно) Изпитвам силно, бурно вълнение (гняв, негодувание), което сякаш кипи вътрешно.
- Ударение
- клоко'ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кло-ко-ча
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на клокоча
(физика)
- Водата в чайника вече клокочи.
- Планинският поток клокочеше между камъните.
(преносно)
- В гърдите му клокочеше ярост.
- Площадът клокочеше от недоволни възгласи.
Антоними на клокоча
Как се пише клокоча
Грешни изписвания: клокочя, клукоча, клокуча
Пише се с о във всички срички. След 'ч' се пише 'а', а не 'я' (правописно правило за жупящите съгласни).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*klokotati
Звукоподражателен произход, имитиращ звука на кипяща течност (*klok-).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изворът клокочи
- клокочи от гняв
- вулканът клокочи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
