клокочене
[kloˈkɔt͡ʃɛnɛ]
клокочене значение:
Какво е клокочене? Издаване на специфичен глух, бълбукащ звук, характерни за вряща течност или движение на течност в тясно пространство.
1. (пряко) Издаване на специфичен глух, бълбукащ звук, характерни за вряща течност или движение на течност в тясно пространство.
2. (преносно) Проява на скрито недоволство или вълнение (по аналогия с вряща течност).
- Ударение
- клоко́чене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кло-ко-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- клокочения
Примери за използване на клокочене
(пряко)
- Чуваше се само тихото клокочене на извора.
- Клокоченето на водата в радиаторите показваше, че парното е пуснато.
(преносно)
- В залата се надигна недоволно клокочене сред публиката.
Как се пише клокочене
Грешни изписвания: клокучене, клокочане, клукочене
Думата се пише с две букви о в корена. Окончанието е -ене, характерно за отглаголни съществителни от глаголи от II спрежение.
Етимология
Произход:Звукоподражателен произход
Оригинална дума:кло-кло
Ономатопея (звукоподражание), имитираща звука на кипяща течност. Сродна със старобългарското 'клокотати'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- весело клокочене
- зловещо клокочене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
