Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кльон

[klʲɔn]

кльон значение:

Какво е кльон? Специално извит дървен или метален инструмент, с който се удря по повърхността на водата, за да се издаде специфичен глух звук, привличащ сом.

1. (риболов) Специално извит дървен или метален инструмент, с който се удря по повърхността на водата, за да се издаде специфичен глух звук, привличащ сом.
2. (риболов) Самият метод на риболов с такъв инструмент.
Ударение
кльо̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кльон
Род
мъжки
Мн. число
кльонове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кльон

(риболов)
  • Риболовът на кльон изисква голямо майсторство и търпение.
  • Той си издяла сам нов кльон от яворово дърво.
(риболов)
  • Отидоха за сом на кльон.

Как се пише кльон

Грешни изписвания: клион, кльун
Пише се с 'ь' (ер малък) пред 'о', за да отбележи мекостта на 'л'.

Етимология

Произход:Неизвестен/Звукоподражателен
Оригинална дума:кльонк
Специфична рибарска дума. Вероятно звукоподражателен произход, имитиращ звука ('кльонк'), който инструментът издава при удар във водата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сом на кльон
  • удрям с кльон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.