кльощавичък
[kʎoˈʃtavit͡ʃək]
кльощавичък значение:
Какво е кльощавичък? Който е слаб, тънък, мършав; умалителна форма, изразяваща симпатия, съжаление или пренебрежение към физическата слабост на обекта.
1. (пряко) Който е слаб, тънък, мършав; умалителна форма, изразяваща симпатия, съжаление или пренебрежение към физическата слабост на обекта.
- Ударение
- кльо̀щавичък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- кльо-ща-ви-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кльощавички
Примери за използване на кльощавичък
(пряко)
- Беше едно кльощавичко момче с големи очила.
- Кучето изглеждаше кльощавичко и гладно.
Синоними на кльощавичък
Как се пише кльощавичък
Грешни изписвания: кльоштавичък, кльощавечък, кльущавичък, кльощъвичък, кльощавйчък, кльощавичак
Думата се пише с ьо след съгласна и пред гласна за отбелязване на мекост (кльо). Наставката е -ичък.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кльощав
Умалителна форма на прилагателното 'кльощав', образувана с наставката '-ичък', придаваща емоционален или смекчаващ нюанс. Самата дума 'кльощав' е с вероятен звукоподражателен или диалектен произход, сродна с 'клещя' (слаб, сух).
Употреба
Чести словосъчетания:
- кльощавичко дете
- кльощавичко лице
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
