Dumite-BG – онлайн речник за българския език

клюн

[klʲun]

клюн значение:

Какво е клюн? Ророгово образование, удължена част на устата при птиците; човка.

1. (зоология) Ророгово образование, удължена част на устата при птиците; човка.
2. (разговорно) Голям, изгърбен или дълъг човешки нос.
3. (корабоплаване) Предната, издадена и заострена част на кораб (особено при древните галери, използвана за таран).
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
клюн
Род
мъжки
Мн. число
клюнове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клюн

(зоология)
  • Орелът разкъсва плячката си с мощния си извит клюн.
  • Дятълът удря дървото със здравия си клюн.
(разговорно)
  • Нахлупил шапката си до самия си клюн.
(корабоплаване)
  • Галерата разби вражеския съд с бронзовия си клюн.

Синоними на клюн

Как се пише клюн

Грешни изписвания: клиун
Пише се с ю след мека съгласна.

Етимология

Произход:Български/Славянски
Оригинална дума:клев
Вероятно звукоподражателен произход или свързано с глагола 'кълва', 'клев'. Сродно със сръбското 'кљун'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • остър клюн
  • извит клюн
  • жълт клюн
Фразеологизми:
  • висвам клюн (отчайвам се)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.