книжник
[ˈkniʒnik]
книжник значение:
Какво е книжник? В миналото – човек, който се занимава с писане, преписване на книги и книжовна дейност; учен, писател, просветител.
1. (исторически) В миналото – човек, който се занимава с писане, преписване на книги и книжовна дейност; учен, писател, просветител.
2. (религия) В библейския контекст – познавач и тълкувател на Мойсеевия закон (често споменавани заедно с фарисеите).
3. (пренебрежително) Човек, който се придържа сухо към буквата на написаното, без да вниква в същността; схоластик.
- Ударение
- кнѝжник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- книж-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- книжници
Примери за използване на книжник
(исторически)
- Черноризец Храбър е бележит старобългарски книжник.
- Търновската школа е създала множество талантливи книжници.
(религия)
- Иисус изобличаваше лицемерието на книжниците и фарисеите.
(пренебрежително)
- Той е сух книжник, откъснат от реалния живот.
Синоними на книжник
Антоними на книжник
Как се пише книжник
Грешни изписвания: книжнек, кнйжник, книжнйк
Суфиксите за деятел в мъжки род често са '-ник' (не '-нек').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:книгъчии
Произлиза от думата 'книга'. В старобългарския контекст се отнася за човек, който преписва книги, знае да чете и тълкува писанията.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старобългарски книжник
- сух книжник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
