книжовник
[kniˈʒɔvnik]
книжовник значение:
Какво е книжовник? Човек, който се занимава с писане, превеждане или разпространение на книги (особено през Средновековието и Възраждането).
1. (история/литература) Човек, който се занимава с писане, превеждане или разпространение на книги (особено през Средновековието и Възраждането).
2. (общо) Образован човек, деец на културата и науката.
- Ударение
- книжо̀вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кни-жов-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- книжовници
Примери за използване на книжовник
(история/литература)
- Свети Климент Охридски е един от най-бележитите старобългарски книжовници.
- Търновската школа е обучила множество талантливи книжовници.
(общо)
- Той беше тих книжовник, посветил живота си на библиотеката.
Синоними на книжовник
Антоними на книжовник
Как се пише книжовник
Грешни изписвания: книжовнек, кнежовник, Кнйжовник, Книжувник, Книжовнйк
Коренът е книж (от книга с редуване г/ж). Суфиксът е -овник.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кънигъ
Произлиза от 'книга' + суфикс -овник. Исторически свързана с развитието на писмеността в България.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старобългарски книжовник
- възрожденски книжовник
- църковен книжовник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
