Dumite-BG – онлайн речник за българския език

книжовничка

[kniˈʒɔvnit͡ʃkɐ]

книжовничка значение:

Какво е книжовничка? Жената, която се занимава с книжовна дейност, писане, просвещение или опазване на писменото слово; писателка или просветителка (често в исторически контекст).

1. (литература / история) Жената, която се занимава с книжовна дейност, писане, просвещение или опазване на писменото слово; писателка или просветителка (често в исторически контекст).
Ударение
книжо'вничка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кни-жов-нич-ка
Род
женски
Мн. число
книжовнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на книжовничка

(литература / история)
  • Тя е известна съвременна книжовничка и пазител на традициите.
  • Българските книжовнички от Възраждането са имали трудна, но важна роля.

Синоними на книжовничка

Антоними на книжовничка

Как се пише книжовничка

Грешни изписвания: книжовнишка, кнйжовничка, книжувничка, книжовнйчка
Пише се с 'ч', тъй като е образувано от наставката '-ичка' (женски род на '-ик'). Проверката може да стане чрез формата за м.р. 'книжовник' (звукът 'к' преминава в 'ч' пред 'к').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кънигꙑ
Произлиза от старобългарската дума *кънигꙑ* (книга). Наставката -овн-ич-ка формира съществително за деец от женски пол. Думата носи архаичен или възрожденски оттенък.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бележита книжовничка
  • старобългарска книжовничка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.