княз
[kɲas]
княз значение:
Какво е княз? Титла на славянски племенен вожд или владетел на държава в средновековна България и Киевска Рус.
1. (история) Титла на славянски племенен вожд или владетел на държава в средновековна България и Киевска Рус.
2. (история) Титла на държавния глава на Третата българска държава преди обявяването на Независимостта (1878–1908).
3. (благородничество) Висша благородническа титла в някои европейски страни, стояща по-ниско от цар или крал, но по-високо от граф.
- Ударение
- кня̀з
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- княз
- Род
- мъжки
- Мн. число
- князе
Примери за използване на княз
(история)
- Княз Борис I покръстил българите през 864 година.
(история)
- Княз Александър Батенберг е първият монарх на Третата българска държава.
(благородничество)
- Руските князе се събраха на бал в зимния дворец.
Как се пише княз
Грешни изписвания: кнез
Думата се пише с я. Множественото число е особено — князе (старинно окончание), а не князове.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:kъnędzь
Заемка от прагерманската дума *kuningaz (крал, вожд), сродна с немското König и английското king. В славянските езици термина еволюира, за да обозначава племенен вожд, а по-късно и монарх.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик княз
- княз на България
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
