Dumite-BG – онлайн речник за българския език

князче

[ˈknʲast͡ʃe]

князче значение:

Какво е князче? Малък княз; дете на княз или млад владетел с такава титла.

1. (пряко) Малък княз; дете на княз или млад владетел с такава титла.
2. (преносно) Иронично наименование за човек, който се държи високомерно, претенциозно или разглезено, без да има реално покритие.
Ударение
кня̀зче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
княз-че
Род
среден
Мн. число
князчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на князче

(пряко)
  • Малкото князче си играеше в градините на двореца.
  • В приказката се разказваше за едно смело князче.
(преносно)
  • Гледай го това самозабравило се князче как командва сервитьорите.

Синоними на князче

Как се пише князче

Грешни изписвания: княсче
При обеззвучаване на звучната съгласна 'з' пред беззвучната 'ч', изговорът е /с/, но правописът запазва корена на думата княз.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кнѧꙃь
Произлиза от старобългарската титла 'княз' (владетел, принц), с добавена умалителна наставка '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разглезено князче
  • малкото князче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.