Dumite-BG – онлайн речник за българския език

коагулант

[koɐguˈlant]

коагулант значение:

Какво е коагулант? Вещество, което предизвиква коагулация (съсирване, сгъстяване) на течности, например на кръвта или на колоидни разтвори.

1. (химия/медицина) Вещество, което предизвиква коагулация (съсирване, сгъстяване) на течности, например на кръвта или на колоидни разтвори.
Ударение
коагула̀нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-а-гу-лант
Род
мъжки
Мн. число
коагуланти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на коагулант

(химия/медицина)
  • Лекарят му предписа коагулант за спиране на кръвоизлива.
  • В пречиствателната станция използват химически коагуланти за утаяване на замърсителите.

Синоними на коагулант

Антоними на коагулант

Как се пише коагулант

Грешни изписвания: куагулант, коаголант, коъгулант, коагулънт
Пише се с 'о' (ко-) и с 'у' (-гу-) съгласно латинския оригинал.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:coagulans
От латинското причастие *coagulans* (сгъстяващ), произлизащо от глагола *coagulare* (съсирвам, сгъстявам). В българския език влиза чрез западна терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кръвен коагулант
  • химически коагулант

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.