Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ковалентен

[kɔ.vɑˈlɛn.tɛn]

ковалентен значение:

Какво е ковалентен? Вид химична връзка, която се осъществява чрез общи електронни двойки между атомите.

1. (химия) Вид химична връзка, която се осъществява чрез общи електронни двойки между атомите.
Ударение
ковалѐнтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ко-ва-лен-тен
Род
мъжки
Мн. число
ковалентни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ковалентен

(химия)
  • Водната молекула се образува чрез ковалентни връзки между кислорода и водорода.
  • Диамантът има здрава ковалентна кристална решетка.

Синоними на ковалентен

Антоними на ковалентен

Как се пише ковалентен

Грешни изписвания: ковалантен, кувалентен, ковълентен
Пише се с о в първата сричка и е в третата.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:co- + valens
От латинската представка 'co-' (заедно) и 'valens' (силен, имащ способност/валентност). Терминът е въведен от Ървинг Лангмюр през 1919 г.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ковалентна връзка
  • ковалентен радиус
  • ковалентен кристал

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.