коване
[koˈvanɛ]
коване значение:
Какво е коване? Обработка на нагорещен метал чрез удари с чук или преса за придаване на желана форма.
1. (металургия) Обработка на нагорещен метал чрез удари с чук или преса за придаване на желана форма.
2. (строителство) Забиване на гвоздеи; сковаване на дървени елементи.
3. (преносно) Създаване, изработване на нещо значимо (закони, съдба, планове).
- Ударение
- кова̀не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кования
Примери за използване на коване
(металургия)
- Художественото коване изисква голямо майсторство.
- Студено коване на детайли.
(строителство)
- Коване на ламперия.
- Шумът от коване се чуваше от строежа.
(преносно)
- Коване на нови закони в парламента.
- Те сами извършваха коването на своето бъдеще.
Синоними на коване
Антоними на коване
Как се пише коване
Грешни изписвания: куване, ковъне
Коренът е 'ков', пише се с 'о' под ударение в сродни думи (напр. 'подкòва'), но в 'коване' ударението е на наставката.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковати
От глагола 'кова'. Коренът е древен индоевропейски и общославянски (*kovati).
Употреба
Чести словосъчетания:
- студено коване
- горещо коване
- коване на пари
Фразеологизми:
- кова закони
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
