Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ковачество

[koˈvat͡ʃɛstvo]

ковачество значение:

Какво е ковачество? Занаят, свързан с обработката на метали чрез нагряване и коване; професионалното занимание на ковача.

1. (занаяти) Занаят, свързан с обработката на метали чрез нагряване и коване; професионалното занимание на ковача.
Ударение
кова̀чество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-ва-чест-во
Род
среден
Мн. число
ковачества (рядко се употребява)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ковачество

(занаяти)
  • Художественото ковачество преживява своя ренесанс през последните години.
  • В старите чаршии ковачеството е било един от най-уважаваните занаяти.

Синоними на ковачество

Как се пише ковачество

Грешни изписвания: ковачесво, кувачество, ковъчество, ковачеству
Думата се пише с 'о' в първата сричка (от корен 'ков') и завършва на наставката '-ество'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковати
Произлиза от глагола 'кова' и наставката за абстрактни съществителни или занаяти '-ество'. Коренът е с праславянски произход (*kovati), сроден с думи в други индоевропейски езици, означаващи 'бия', 'удрям'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • художествено ковачество
  • традиционно ковачество
  • майстор на ковачеството

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.