козирка
[koˈzirkɐ]
козирка значение:
Какво е козирка? Предната твърда, издадена част на шапка, която предпазва очите от слънце.
1. (облекло) Предната твърда, издадена част на шапка, която предпазва очите от слънце.
2. (архитектура) Навес над вход, прозорец или тераса за предпазване от дъжд и слънце.
3. (планинарство) Снежно образувание, надвиснало над ръба на планински гребен под действието на вятъра.
- Ударение
- козѝрка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-зир-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- козирки
Примери за използване на козирка
(облекло)
- Той нахлупи шапката с козирката надолу.
- Офицерската фуражка имаше лъскава черна козирка.
(архитектура)
- Козирката над входа се срути от тежкия сняг.
- Бетонна козирка пази терасата суха.
(планинарство)
- Преминаването по гребена беше опасно заради огромните снежни козирки.
Синоними на козирка
Как се пише козирка
Грешни изписвания: кузирка, козйрка
Пише се с о в първата сричка. Проверка: ко̀зир.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:козырёк
Вероятно заемка от руски (козырёк) или образувана по аналогия. Етимологията води към немската дума 'Kaiser' (кайзер), поради формата на императорските шапки, или към староруска дума за 'щръквам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шапка с козирка
- бетонна козирка
- снежна козирка
Фразеологизми:
- взимам под козирка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
