Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кок

[kɔk]

кок значение:

Какво е кок? Вид дамска прическа, при която косата се събира, навива и закрепва високо на темето или ниско на тила.

1. (козметика) Вид дамска прическа, при която косата се събира, навива и закрепва високо на темето или ниско на тила.
Ударение
ко̀к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кок
Род
мъжки
Мн. число
кокове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кок

(козметика)
  • За сватбата тя си направи елегантен кок.
  • Балерина с пристегнат кок.

Антоними на кок

Как се пише кок

Едносрична дума, пише се с о. При проверка за звучност на края: кокове (не ког).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:coque
От френската дума 'coque', означаваща 'черупка', заради формата, наподобяваща черупка или обвивка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • испански кок
  • стегнат кок
  • разрошен кок

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.