кокетничене
[koˈkɛtnit͡ʃɛnɛ]
кокетничене значение:
Какво е кокетничене? Поведение, целящо да привлече вниманието и да предизвика интерес, обикновено с елементи на флирт, преструвка или желание за харесване.
1. (пряко) Поведение, целящо да привлече вниманието и да предизвика интерес, обикновено с елементи на флирт, преструвка или желание за харесване.
- Ударение
- кокѐтничене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-кет-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кокетничения
Примери за използване на кокетничене
(пряко)
- Нейното постоянно кокетничене дразнеше останалите колеги.
- В държанието му имаше повече кокетничене, отколкото искреност.
Синоними на кокетничене
Антоними на кокетничене
Как се пише кокетничене
Грешни изписвания: кукетничене, кокетничине, кокетнйчене
Образувано от глагола 'кокетнича' с наставка '-ене'.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:coquette
Отглаголно съществително от 'кокетнича', което идва от френската дума 'coquet' (петле) -> 'coquette' (жена, която иска да се хареса).
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишно кокетничене
- политическо кокетничене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
