Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кокетничество

[koˈkɛtnit͡ʃɛstvo]

кокетничество значение:

Какво е кокетничество? Поведение, характерно с превзетост, преструвки и желание да се харесаш на някого (обикновено на противоположния пол); флирт.

1. (пряко) Поведение, характерно с превзетост, преструвки и желание да се харесаш на някого (обикновено на противоположния пол); флирт.
Ударение
кокѐтничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-кет-ни-чес-тво
Род
среден
Мн. число
кокетничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кокетничество

(пряко)
  • В нейното кокетничество нямаше нищо невинно.
  • Тя се смееше с присъщото си момичешко кокетничество.

Синоними на кокетничество

Антоними на кокетничество

Как се пише кокетничество

Грешни изписвания: кукетничество, кокетничесво, кокетнйчество, кокетничеству
Думата се пише с о (кокетен). Съдържа наставката -ество, а не '-ство' директно към корен, завършващ на съгласна, различна от 'н' (производно от глагола кокетнича).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:coquette
Произлиза от френската дума 'coquette' (кокетка), към която са добавени български словообразувателни наставки за абстрактно съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • излишно кокетничество
  • проявявам кокетничество
  • политическо кокетничество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.