Dumite-BG – онлайн речник за българския език

колач

[kolat͡ʃ]

колач значение:

Какво е колач? Обреден хляб, обикновено с кръгла форма (кравай), който се меси за празници (Коледа, сватба) и се дарява на коледари или гости.

1. (етнография) Обреден хляб, обикновено с кръгла форма (кравай), който се меси за празници (Коледа, сватба) и се дарява на коледари или гости.
Ударение
кола̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-лач
Род
мъжки
Мн. число
колачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на колач

(етнография)
  • Стопанката подари на всеки коледар по един вит колач и шепа орехи.
  • За сватбата омесиха големи, украсени колачи.

Синоними на колач

Как се пише колач

Грешни изписвания: кулач, калач, колъч
Думата се пише с о (от коло). Да не се бърка с коляч (човек, който коли животни), където коренът е различен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коло
Произлиза от 'коло' (кръг, колело), заради кръглата форма на хляба. Сродна със сръбското 'колач' и руското 'калач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вит колач
  • сватбен колач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.