Dumite-BG – онлайн речник за българския език

колец

[koˈlɛt͡s]

колец значение:

Какво е колец? Малък, тънък кол; заострена пръчка, забивана в земята.

1. (бита) Малък, тънък кол; заострена пръчка, забивана в земята.
Ударение
колèц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-лец
Род
мъжки
Мн. число
колци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на колец

(бита)
  • Дядо забиваше по един колец до всеки доматен стрък, за да го върже.
  • Оградата беше направена от набити в земята колци.

Синоними на колец

Как се пише колец

Грешни изписвания: кулец, Кулец

При образуване на множествено число гласната е отпада (непостоянно ъ/е): колец -> колци.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кол
Умалителна форма на думата „кол“, образувана с наставката „-ец“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доматен колец
Фразеологизми:
  • удрям на колец
  • тегля му колеца

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.