Dumite-BG – онлайн речник за българския език

колонтитул

[kolontiˈtul]

колонтитул значение:

Какво е колонтитул? Ред с текст, разположен в горното или долното поле на страницата в книга, списание или документ, който съдържа заглавието на произведението, името на автора, номера на главата или номера на страницата (цифра).

1. (полиграфия) Ред с текст, разположен в горното или долното поле на страницата в книга, списание или документ, който съдържа заглавието на произведението, името на автора, номера на главата или номера на страницата (цифра).
Ударение
колонтѝтул
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-лон-ти-тул
Род
мъжки
Мн. число
колонтитули
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на колонтитул

(полиграфия)
  • В новия дизайн на книгата колонтитулът е разположен в долния десен ъгъл.
  • Редакторът провери дали всички колонтитули съвпадат със съдържанието на главите.

Синоними на колонтитул

Как се пише колонтитул

Грешни изписвания: колон-титул, колон титул, кулонтитул, колунтитул, колонтйтул, колонтитол
Думата се пише слято като сложна дума, чиито съставни части са свързани смислово в едно понятие.

Етимология

Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:colonne + titulus
Заемка от френски (colontitre), образувана от colonne (колона) и латинската дума titulus (надпис, титла). Първоначално терминът се е използвал за обозначаване на заглавните данни над колоните текст.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • горен колонтитул
  • долен колонтитул
  • жив колонтитул

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.