Dumite-BG – онлайн речник за българския език

командировъчно

[komɐndiˈrɔvɐt͡ʃno]

командировъчно значение:

Какво е командировъчно? Официален документ (заповед), с който някой се изпраща в командировка; командировъчно удостоверение.

1. (администрация) Официален документ (заповед), с който някой се изпраща в командировка; командировъчно удостоверение.
2. (финанси) Парична сума, отпускана за разходи по време на командировка (разговорно).
3. (граматика) Форма за среден род на прилагателното 'командировъчен'.
Ударение
командиро̀въчно
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
ко-ман-ди-ро-въч-но
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
командировъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на командировъчно

(администрация)
  • Подписаха ми командировъчното в последния момент.
  • Забравих си командировъчното в хотела.
(финанси)
  • Изплатиха ли ти командировъчните?
  • Това командировъчно няма да стигне за хотела.
(граматика)
  • Командировъчно разписание.

Синоними на командировъчно

Как се пише командировъчно

Грешни изписвания: командировачно, кумандировъчно, комъндировъчно, командйровъчно, командирувъчно, командировъчну

В суфикса -ъчен (и производните му) се пише 'ъ', а не 'а'. Проверката става чрез форми, в които гласната изпада (командировъчен -> командировъчна), но тук е постоянна. Правилото е за наставки -ъч-.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:commander
Чрез руски (командировка). 'Командировъчно' е субстантивирано прилагателно от 'командировъчен'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.