Dumite-BG – онлайн речник за българския език

командуване

[koˈmanduvɐnɛ]

командуване значение:

Какво е командуване? Упражняване на власт и ръководство над войскова част или група хора; отдаване на заповеди.

1. (военно дело/управление) Упражняване на власт и ръководство над войскова част или група хора; отдаване на заповеди.
2. (разговорно) Налагане на волята над околните, разпореждане в бита.
Ударение
кома̀ндуване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-ман-ду-ва-не
Род
среден
Мн. число
командувания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на командуване

(военно дело/управление)
  • Поемането на командуването на дивизията стана в труден момент.
  • Стилът му на командуване беше авторитарен и строг.
(разговорно)
  • Стига с това командуване вкъщи, не сме в казармата!

Антоними на командуване

Как се пише командуване

Грешни изписвания: кумандуване, командоване, комъндуване, командувъне

Пише се с о в първата сричка. Формата с -ува- (командуване) е дублетна и сродна на по-често използваната днес форма командване.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:commendare
Чрез руски 'командовать' или немски 'kommandieren', от френски 'commander', възлизащо към латински 'commendare' (поверявам, заповядвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • върховно командуване
  • оперативно командуване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.