комбинатор
[kombiˈnator]
комбинатор значение:
Какво е комбинатор? Човек, който умее да нагласява обстоятелствата в своя полза, често чрез хитри, нечестни или спекулативни средства; далавераджия.
1. (разговорно) Човек, който умее да нагласява обстоятелствата в своя полза, често чрез хитри, нечестни или спекулативни средства; далавераджия.
2. (спорт/шахмат) Играч (обикновено в шахмата), който има усет и предпочитание към сложни тактически удари и комбинации.
3. (техника) Уред или превключвател за извършване на различни свързвания (комбинации) в електрически вериги.
- Ударение
- комбина̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ком-би-на-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- комбинатори
Примери за използване на комбинатор
(разговорно)
- Той е известен комбинатор и винаги намира начин да извлече печалба от кризата.
- Пази се от него, голям комбинатор е и ще те излъже.
(спорт/шахмат)
- Каспаров е ненадминат комбинатор в историята на шаха.
(техника)
- Превключването на скоростите става чрез електрически комбинатор.
Синоними на комбинатор
Антоними на комбинатор
Как се пише комбинатор
Грешни изписвания: кумбинатор, комбйнатор, комбинътор, комбинатур
Думата се пише с 'о' в първата сричка. Проверка: чужда дума с корен комбин-.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:combinare
От латински 'combinare' (съединявам, съчетавам) + наставка '-тор' за деятел. Навлязла чрез западноевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик комбинатор
- политически комбинатор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
