комбинаторка
[kombinaˈtɔrka]
комбинаторка значение:
Какво е комбинаторка? Жена с гъвкав ум, която умее да съчетава различни факти, обстоятелства или действия за постигане на определена цел; често с оттенък на хитрост, пресметливост или склонност към интриги.
1. (преносно) Жена с гъвкав ум, която умее да съчетава различни факти, обстоятелства или действия за постигане на определена цел; често с оттенък на хитрост, пресметливост или склонност към интриги.
2. (спорт/шахмат) Състезателка (обикновено в шаха или отборните спортове), която умее да създава и реализира сложни тактически комбинации.
- Ударение
- комбинато̀рка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ком-би-на-тор-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- комбинаторки
Примери за използване на комбинаторка
(преносно)
- Тя е голяма комбинаторка и винаги успява да излезе суха от водата.
- Великата комбинаторка успя да организира цялото събитие без никакъв бюджет.
(спорт/шахмат)
- Световната шампионка е известна като блестяща комбинаторка на шахматната дъска.
Синоними на комбинаторка
Как се пише комбинаторка
Грешни изписвания: кумбинаторка, комбйнаторка, комбинъторка, комбинатурка
Пише се с о в първата сричка (от представката ком-/com-) и с о във втората сричка на корена.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:combinare
От латински „combinare“ (съединявам) през международната лексика. Женски род на „комбинатор“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ловка комбинаторка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
