Dumite-BG – онлайн речник за българския език

комбинационен

[kombinɐt͡siˈɔnɛn]

комбинационен значение:

Какво е комбинационен? Който се отнася до комбинация или комбиниране; който е свързан със способността да се правят съчетания.

1. (общо) Който се отнася до комбинация или комбиниране; който е свързан със способността да се правят съчетания.
2. (математика / логика) Свързан с комбинаториката или съставен от различни логически елементи.
Ударение
комбинацио'нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ком-би-на-ци-о-нен
Род
мъжки
Мн. число
комбинационни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на комбинационен

(общо)
  • Тя притежава отличен комбинационен ум, което ѝ помага в математиката.
  • Комбинационната игра на отбора затрудни защитата на противника.
(математика / логика)
  • Разгледахме сложна комбинационна задача по време на изпита.
  • Комбинационна логическа схема.

Синоними на комбинационен

Как се пише комбинационен

Грешни изписвания: комбинативен, кумбинационен, комбйнационен, комбинъционен, комбинацйонен, комбинациунен
В формите за женски род, среден род и множествено число се пише двойно 'н' (нн), тъй като се добавя суфикс към основа, завършваща на 'н' (комбинационна, комбинационни).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:combinatio
От латински 'combinare' (съединявам, съчетавам), през френски или немски, с наставка за прилагателно '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • комбинационна игра
  • комбинационен ум
  • комбинационна способност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.