Dumite-BG – онлайн речник за българския език

комитопулче

[ko.mi.to'pul.t͡ʃe]

комитопулче значение:

Какво е комитопулче? Умалителна форма на комитопул; млад син на комит или млад представител на династията на Комитопулите (Самуил, Арон, Мойсей, Давид).

1. (история) Умалителна форма на комитопул; млад син на комит или млад представител на династията на Комитопулите (Самуил, Арон, Мойсей, Давид).
2. (преносно) Иронично или гальовно название за дете с властен произход или поведение.
Ударение
комитопỳлче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-ми-то-пул-че
Род
среден
Мн. число
комитопулчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на комитопулче

(история)
  • В историческия роман беше описано детството на най-малкото комитопулче.
(преносно)
  • Държи се като малко комитопулче, което командва всички в двора.

Синоними на комитопулче

Как се пише комитопулче

Грешни изписвания: комитопулчи, кумитопулче, комйтопулче, комитупулче, комитополче
Думата се пише с у (комитопул), следвайки корена на основната дума.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:κομητόπουλο (komitopoulo)
Произлиза от „комитопул“ (син на комит) – титла в Първото българско царство и Византия, съставена от „комит“ (областен управител) и наставката за произход/синовност. Формата е образувана с българската умалителна наставка -че.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.