комплектуване
[komplɛkˈtuvɐnɛ]
комплектуване значение:
Какво е комплектуване? Процес на събиране и подреждане на съставните части на нещо, за да се образува пълен комплект или цялост.
1. (техника/администрация) Процес на събиране и подреждане на съставните части на нещо, за да се образува пълен комплект или цялост.
- Ударение
- комплекту̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ком-плек-ту-ва-не
- Род
- среден
Примери за използване на комплектуване
(техника/администрация)
- Комплектуването на документите за търга отне цяла седмица.
- Забавянето в завода се дължи на липсващи части за комплектуване на готовата продукция.
Синоними на комплектуване
Антоними на комплектуване
Как се пише комплектуване
Грешни изписвания: комплектоване, кумплектуване, комплектувъне
Глаголната форма е 'комплектувам', следователно отглаголното съществително е 'комплектуване'. Формата 'комплектоване' се среща под руско влияние, но 'комплектуване' е предпочитана в съвременната норма.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:completus / complexus
От глагола 'комплектувам', който произлиза от латински корени през немски (komplettieren) или руски (комплектовать).
Употреба
Чести словосъчетания:
- комплектуване на документи
- комплектуване на поръчка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
