компонента
[kompoˈnɛntɐ]
компонента значение:
Какво е компонента? Една от величините, които съставят вектор при разлагането му по координатните оси; проекция на вектор.
1. (математика/физика) Една от величините, които съставят вектор при разлагането му по координатните оси; проекция на вектор.
2. (общо) Съставна част на нещо (по-рядко употребявано от формата в мъжки род 'компонент').
- Ударение
- компонѐнта
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ком-по-нен-та
- Род
- женски
- Мн. число
- компоненти
Примери за използване на компонента
(математика/физика)
- Хоризонталната компонента на скоростта остава постоянна.
- Всяка компонента на вектора се изчислява отделно.
(общо)
- Емоционалната компонента на реакцията беше силна.
Синоними на компонента
Как се пише компонента
Грешни изписвания: кумпонента, компунента
Думата се пише с 'о' във втората сричка (не 'кумпанента').
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:componens
От латинското причастие *componens* (съставящ), през западноевропейски езици. В българския език думата е дублетна форма на 'компонент', но със специфична употреба в точните науки.
Употреба
Чести словосъчетания:
- векторна компонента
- вертикална компонента
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
