Dumite-BG – онлайн речник за българския език

компромис

[komˈprɔmis]

компромис значение:

Какво е компромис? Споразумение, постигнато чрез взаимни отстъпки от страна на преговарящите страни.

1. (общо) Споразумение, постигнато чрез взаимни отстъпки от страна на преговарящите страни.
2. (преносно) Отстъпление от собствените принципи или морални норми заради лична изгода или принуда.
Ударение
компро̀мис
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ком-про-мис
Род
мъжки
Мн. число
компромиси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на компромис

(общо)
  • Политиците стигнаха до разумен компромис след дълги преговори.
  • Семейният живот изисква ежедневни компромиси.
(преносно)
  • Той направи компромис със съвестта си, за да запази поста.

Антоними на компромис

Как се пише компромис

Грешни изписвания: конпромис, кумпромис, компрумис, компромйс

Пред съгласните б и п се пише м, а не н (напр. компромис, бомба, компютър). Изключения са думи като Истанбул.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:compromissum
От латинското compromissum (взаимно обещание), през френски compromis или немски Kompromiss. Образувано от com- (заедно) и promittere (обещавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • правя компромис
  • постигам компромис
  • разумен компромис
  • гнил компромис

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.