Dumite-BG – онлайн речник за българския език

комуникативен

[komunikɐˈtivɛn]

комуникативен значение:

Какво е комуникативен? Който общува лесно с хората, умее да създава контакти; общителен, разговорлив.

1. (характеристика на личност) Който общува лесно с хората, умее да създава контакти; общителен, разговорлив.
2. (лингвистика/техника) Който се отнася до комуникацията или служи за комуникация.
3. (недвижими имоти) За място или имот – който е на място с добри транспортни връзки и лесен достъп.
Ударение
комуникатѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ко-му-ни-ка-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
комуникативни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на комуникативен

(характеристика на личност)
  • За тази позиция търсим силно комуникативен човек.
  • Тя е много комуникативна и бързо стана център на компанията.
(лингвистика/техника)
  • Комуникативните умения се развиват с практика.
  • Нарушени са комуникативните връзки между отделите.
(недвижими имоти)
  • Жилището се намира на изключително комуникативно място в центъра.

Как се пише комуникативен

Грешни изписвания: комунокативен, комуникативин, кумуникативен, комоникативен, комунйкативен, комуникътивен, комуникатйвен
Двойно м не се пише (комуникативен). Пише се с и в наставката -ивен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:communicativus
От латинското *communicativus*, производно на *communicare* (съобщавам, споделям, общувам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • комуникативни умения
  • комуникативна личност
  • комуникативно място

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.