конвокация
[konvokat͡sijɐ]
конвокация значение:
Какво е конвокация? Официално свикване на събрание или самото събрание на висши духовници или академични лица (терминът е по-характерен за англиканската църква или стари академични структури, рядък в съвременния български език).
1. (администрация/църква) Официално свикване на събрание или самото събрание на висши духовници или академични лица (терминът е по-характерен за англиканската църква или стари академични структури, рядък в съвременния български език).
- Ударение
- конвока̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-во-ка-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- конвокации
Примери за използване на конвокация
(администрация/църква)
- Конвокацията на университета взе решение за новите почетни титли.
- Историческите документи описват голямата конвокация от 16-ти век.
Антоними на конвокация
Как се пише конвокация
Грешни изписвания: конвукация, кунвокация, конвокъция, конвокацйя
Пише се с 'о' в корена (-вок-) според латинския оригинал (voco).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:convocatio
От латински 'convocare' – свиквам, събирам заедно (con- + vocare – зова).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тържествена конвокация
- годишна конвокация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
