кондензация
[kondɛnzat͡sijɐ]
кондензация значение:
Какво е кондензация? Фазов преход, при който веществото преминава от газообразно в течно състояние.
1. (физика) Фазов преход, при който веществото преминава от газообразно в течно състояние.
2. (химия) Реакция, при която две или повече молекули се свързват, отделяйки малка молекула (напр. вода).
3. (преносно) Сгъстяване, съкращаване на израз или текст до най-същественото.
- Ударение
- конденза'ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ден-за-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- кондензации
Примери за използване на кондензация
(физика)
- Кондензацията на водните пари води до образуване на облаци.
- По прозорците се появи влага вследствие на кондензация.
(химия)
- Поликондензацията е вид кондензация, използвана за получаване на полимери.
(преносно)
- Статията е добра кондензация на основните идеи в книгата.
Синоними на кондензация
Антоними на кондензация
Как се пише кондензация
Грешни изписвания: конденсация, кондензацея, кундензация, кондензъция, кондензацйя
В съвременния български книжовен език утвърдената форма е със з – кондензация, въпреки латинския корен със 's'. Пише се с о в първата сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:condensatio
От латинското 'condensatio' (сгъстяване), производно на 'condensare' (сгъстявам, натъпквам). В българския език е приета формата със 'з' под влияние на френското или немското произношение, за разлика от руското 'конденсация'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- водна кондензация
- топлина на кондензация
- капилярна кондензация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
