кондика
[konˈdikɐ]
кондика значение:
Какво е кондика? Летописна книга, регистър в църква, манастир, община или еснафска организация, в която са се записвали важни събития, дарения или сметки.
1. (история / остаряло) Летописна книга, регистър в църква, манастир, община или еснафска организация, в която са се записвали важни събития, дарения или сметки.
2. (разговорно / фразеология) Състояние на добра физическа или психическа форма, настроение, разположение (само в израза 'в кондика').
- Ударение
- конди'ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ди-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- кондики
Примери за използване на кондика
(история / остаряло)
- В старата манастирска кондика е записано името на дарителя.
- Еснафската кондика разкрива икономическите отношения през Възраждането.
(разговорно / фразеология)
- Днес не съм в кондика за работа.
- Трябва да влезеш в кондика, преди да започнеш тренировката.
Как се пише кондика
Грешни изписвания: кундика, кондйка
Пише се с 'о' в първата сричка.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:kōdix
От гръцки κώδιξ (kōdix) / κώδικας (kōdikas) – 'книга', 'свитък', 'кодекс'. В българския език думата исторически се е използвала за църковни или общински регистри.
Употреба
Фразеологизми:
- в кондика съм
- не съм в кондика
- влизам в кондика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
