конец
[koˈnɛt͡s]
конец значение:
Какво е конец? Тънка, дълга и гъвкава нишка, изпредена от памук, вълна, коприна или синтетика, използвана за шиене или тъкане.
1. (текстил) Тънка, дълга и гъвкава нишка, изпредена от памук, вълна, коприна или синтетика, използвана за шиене или тъкане.
2. (медицина) Специализирана нишка за зашиване на рани (хирургически конец).
3. (преносно) Връзка, последователност (на мисли, събития).
- Ударение
- конѐц
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-нец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- конци
Примери за използване на конец
(текстил)
- Трябва да вдяна конец в иглата.
- Макарата с червен конец свърши.
(медицина)
- Лекарят свали конците на десетия ден след операцията.
(преносно)
- Той изгуби конеца на разговора и замълча.
- Събитията са свързани с невидими конци.
Синоними на конец
Как се пише конец
Грешни изписвания: кунец
Думата има подвижно ъ/е при членуване или множествено число. В основна форма е конец, но в мн.ч. е конци (гласната отпада).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*konьcь
Умалителна форма на праславянското *konъ (начало, край, ред). Първоначалното значение е 'крайче', 'парче', което впоследствие се специализира за 'нишка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- здрави конци
- хирургически конец
- червен конец
Фразеологизми:
- вися на косъм/конец
- дърпам конците
- шито с бели конци
- късам конеца
- нишката/конеца на мисълта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
