конкубин
[kɔnkuˈbin]
конкубин значение:
Какво е конкубин? Мъж, който живее на съпружески начала с жена, без да има сключен граждански или църковен брак с нея.
1. (книжовно/остаряло) Мъж, който живее на съпружески начала с жена, без да има сключен граждански или църковен брак с нея.
- Ударение
- конкубѝн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ку-бин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- конкубини
Примери за използване на конкубин
(книжовно/остаряло)
- В завещанието си тя спомена своя дългогодишен конкубин.
- Законът по онова време не даваше наследствени права на конкубина.
Антоними на конкубин
Как се пише конкубин
Грешни изписвания: конкобин, кункубин, конкубйн
Пише се с 'о' и 'у' съгласно латинския корен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:concubinus
От латински 'concubinus' (този, който спи с някого), от 'con-' (с) + 'cubare' (лежа, спя). В българския език по-разпространена е формата за женски род 'конкубина'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
