конница
[ˈkɔnnit͡sɐ]
конница значение:
Какво е конница? Род войска, в която войниците се придвижват и сражават на коне; кавалерия.
1. (военно дело) Род войска, в която войниците се придвижват и сражават на коне; кавалерия.
- Ударение
- ко̀нница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- конници
Примери за използване на конница
(военно дело)
- Българската конница извърши решителна атака при Добрич.
- Леката конница се използваше за разузнаване.
Синоними на конница
Антоними на конница
Как се пише конница
Грешни изписвания: коница, кунница, коннйца
Пише се с двойно нн (едно от корена 'кон' и едно от наставката '-ница').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кон
Образувано от съществителното 'кон' + суфикс '-ница' (за събирателност или място, в случая войска).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лека конница
- тежка конница
- българската конница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
