конотация
конотация значение:
Какво е конотация? Допълнителен емоционален, оценъчен или културен смисъл, който дума, израз или знак носи наред с основното си значение.
1. (езикознание и семиотика) Допълнителен емоционален, оценъчен или културен смисъл, който дума, израз или знак носи наред с основното си значение.
2. (логика) Понятийното съдържание на дадено название — признаците, чрез които се осмисля означаваното понятие.
- Ударение
- конота̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-но-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- конотации
Примери за използване на конотация
(езикознание и семиотика)
- В рекламата думата „дом“ има конотация за уют и сигурност.
- Названието придоби отрицателна конотация след скандала.
(логика)
- При анализа на понятието „триъгълник“ наличието на три страни е част от неговата конотация.
Как се пише конотация
Думата се пише с едно н: „конотация“. Множественото число е „конотации“.
Етимология
Произход:къснолатински
Оригинална дума:connotatio
Терминът е свързан с къснолатинското connotatio: con- „със“ и notatio „означаване“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- негативна конотация
- положителна конотация
- политическа конотация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
