консистенция
[konsisˈtɛnt͡sijɐ]
консистенция значение:
Какво е консистенция? Степен на гъстота, плътност или твърдост на вещество (обикновено течно, полутечно или меко).
1. (Общо) Степен на гъстота, плътност или твърдост на вещество (обикновено течно, полутечно или меко).
- Ударение
- консистѐнция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-сис-тен-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- консистенции
Примери за използване на консистенция
(Общо)
- Сместа трябва да се бърка до получаване на гладка консистенция.
- Кремът имаше твърде рядка консистенция.
Как се пише консистенция
Грешни изписвания: консистенций, консистанция, кунсистенция, консйстенция, консистенцйя
Думата завършва на -ция в единствено число. В средата се пише 'е' (консистЕнция) по аналогия с латинския суфикс -entia.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:consistentia
От латински consistentia (състояние на покой, устойчивост, плътност), от consistere (стоя заедно, сгъстявам се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- гладка консистенция
- течна консистенция
- мека консистенция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
