Dumite-BG – онлайн речник за българския език

конспиративен

[kɔnspiraˈtivɛn]

конспиративен значение:

Какво е конспиративен? Който е свързан с конспирация (заговор); таен, нелегален, организиран скрито.

1. (политика / право) Който е свързан с конспирация (заговор); таен, нелегален, организиран скрито.
2. (общо) Който се отнася до теории за тайни заговори.
Ударение
конспиратѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кон-спи-ра-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
конспиративни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на конспиративен

(политика / право)
  • Групата е водила конспиративна дейност срещу правителството.
  • Те наеха конспиративна квартира за срещите си.
(общо)
  • Той е увлечен по различни конспиративни теории.

Синоними на конспиративен

Антоними на конспиративен

Как се пише конспиративен

Грешни изписвания: кунспиративен, конспйративен, конспирътивен, конспиратйвен

Пише се с о в първата сричка (от латинската представка con-). Гласната в последната сричка е непостоянно 'е'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:conspiratio
От латинското 'conspirare' (дишам заедно, съгласувам, заговорнича). В българския език думата е интернационализъм.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • конспиративна теория
  • конспиративна квартира

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.